Книгата изследва разпространението на египетските култове, в частност тези посветени на божествата Изида и Сарапис, по бреговете на Черно море. Пренесени чрез морския обмен между древните гръцки колонии, но и чрез посредничеството на Птолемеите през елинистичния период и имперската пропаганда по време на римското управление, тези чужди вярвания се вкоренили постепенно в местните религиозни практики. Изследването хвърля светлина върху присъствието на тези култове в региона, където те продължават да съществуват до появата на християнството.

La mer Noire est un vaste espace navigable situé au carrefour des mondes anciens : les Balkans à l’ouest, les steppes eurasiennes au nord, le Caucase et l’Asie centrale à l’est, l’Asie Mineure et la Mésopotamie au sud, et la Grèce au sud-ouest. Aux VI^e et V^e siècles av. J.-C., des communautés grecques s’installent de façon permanente sur ses rives, établissant un réseau commercial actif et lucratif directement lié à la Méditerranée.